Дали самотата те прави по силен като характер или те прави недостоен за нещо по-добро?
Да си самотен не значи да си просто заебан от живота, а и заебан от любовта , най-важното според мен(в другия смисъл не в този).
Дали човек може да забрави какво е това да си превързан към някого в зависимост от самотата?
Дали някой чувства самотата, като "+", за да достигне неща които неможе да направи, ако е в зависимост от някой друг?
Дали чакаш и чакаш твоята любов да изкочи от нищото и вече да не си самотен?(всичко е случайност, не съдба...поне не вярвам в съдбата)
Дали в твой приятел можеш да откриеш твоята най-съкровенна любов?
Общо казано: самотата може ли да се приеме от човека трайно?