хм... не знам как разбирате самотата... да, никой не обича да е сам, но човек се ражда сам и сам умира... има неща, който можеш да постигнеш единствено сам - без влиянието на странични субекти. Освен това смятам, че никога не трябва да зависиш от нещо или някой. Не смятам, че е добре да привикваш да си вечно с някой, защото се пристрастяваш и започваш да изпитваш страх от самотата, а когато е сам, човек е себе си и може да се усъвършенства. Свързвам самотата със силата, а любовта - със слабостта. Когато сте сами е време, през което можете да правите нещо за себе си, не бива да се страхувате от самотата и тъмнината, а да ги приемете и използвате. Човек не е само добър или само лош, животът му не е нито бял, нито черен, трябва да можем да минем и през двете... принудени сме да го направим, за да живеем някак си. Ако просто се затваряте в себе си, мразите всичко и се самосъжалявате, когато сте сами, смятам, че си пропилявате времето по жалък начин...