Притча

[quench]

Реших да споделя с по-интелигнетната част от форума - естествено,тази притча не е моя:

Един равин стои на пазара и проповядва. Така се е случило, че един съпруг е намерил тази сутрин доказателства за прелюбодейството на жена си и тълпата я мъкне към площада, за да я убие с камъни.
Равинът отива и застава до жената. От уважение към него тълпата се въздържа и зачаква с камъни в ръце.
— Ще се намери ли някой от вас — казва им равинът, — който да не е пожелал чужда жена или чужд съпруг?
Чува се ропот и възгласи:
— Ние всички познаваме желанието. Ала, равине, никой от нас не му се е поддал.
Равинът казва:
— Тогава коленичете и благодарете, че Бог ви е направил толкова силни.
Той взема жената за ръка и я отвежда от пазара. Малко преди да я пусне да си върви, й прошепва:
— Кажи на съдията кой е спасил любовницата му. Тогава той ще знае, че съм негов верен слуга.
И така, жената оцелява, защото обществото е прекалено корумпирано, за да се защити от безредието.
Друг равин, в друг град. Той отива при жената, спира тълпата, както и в предишната история, и казва:
— Кой от вас е безгрешен? Нека той хвърли първия камък.
Хората са смутени, забравят общото си намерение при спомена за собствените си лични грехове. Някой ден, мислят си те, и аз мога да се озова в положението на тази жена, и аз ще моля за прошка и за още една възможност. Трябва да се отнеса към нея така, както бих искал да се отнесат с мен.
Докато те разтварят ръце и пускат камъните на земята, равинът взема един от тях, вдига го високо над главата на жената и го стоварва върху нея с все сила. Черепът й се пръска и мозъкът плиска по калдъръма.
— И аз не съм безгрешен — казва той на хората. — Но ако оставим само съвършените хора да прилагат закона, то скоро законите ще са мъртви, а ведно с тях — и нашият град.
И така, жената умира, защото общността е прекалено сурова, та да понесе прегрешението й.
Тази прочута история заслужава внимание, защото е удивително рядко срещана в нашия собствен опит. Повечето общности се люшкат между разложението и безпощадната строгост, а когато отидат твърде далеч, те умират. Само един равин се осмели да очаква от нас такова съвършено равновесие, че да можем да запазим закона и да простим прегрешението. Затова ние, разбира се, го убихме.

[olive_oil]

има идея в тази история, само ми е гадно, че убиват втората жена