Звездни величини начало

Първото нещо, което прави впечатление на човек, погледнал към небето е колко много са звездите и колко различни са те по блясък. Древните астрономи също са забелязали това многообразие и оттогава датира класифицирането на небесните обекти по този признак.
Звездната величина V е безразмерна величина (т.е. тя не се измерва в метри, грамове или каквито и да е мерни единици), която характеризира блясъка на небесното светило. По-точно, тя определя осветеността, която светилото създава близо до наблюдателя, който я възприема като блясък или яркост.
Астрономите приемат, че системата на звездните величини е въведена в употреба от древногръцкия астроном Хипарх през II век пр.н.е. По това време се е считало, че блясъкът на звездите е свързан с техният размер. По този принцип Хипарх разделил всички видими звезди на шест категории - величини. Най-ярките звезди били от 1 зв.вел. а тези, които едва се забелязвали с просто око - от 6 зв.вел. Разликата между две звездни величини била определена така - звезда от 2 зв.вел. е толкова по-слаба от такава от 1 зв.вел, колкото е по-ярка от звезда от 3 зв.вел. и т.н. Съвременната скала на звездните величини е въведена от английския астроном Норман Погсън през 1856 г. Той предложил ако разликата в блясъка на две звезди е 100 пъти разликата в звездните им величини да е 5. От тук следва, че една звезда е по-ярка от друга с една звездна величина, ако е по-ярка 2.512 пъти (1001/5). За начало на отчитането на скалата била приета звездата Вега, чиито блясък се приравнил към 0 зв.вел. (в действителност 0.03). По-слабите от нея звезди били от 1-ва, 2-ра и т.н. величини, а по-ярките обекти приели отрицателни стойности. Така например, най-ярката звезда на небето - Сириус е -1.46, а Слънцето е -26.74 зв.вел.