хаха..ако някое момченце ме нарани просто...не оставям нещата така..последния с който така се скучи тва тръгнахме..уж..и на другата вечер ми каза че иска да е с мене ама сега не иска да си има приятелка..и като го почнах колко време ме е въртял и флиртчета и ала бала че е трябвало да помисли..така така и го направих на 5 стотинки..нищо не можа да каже..после ми стана гадно че изобщо съм си губила времето да му говоря..и като го видях след няколко дни му казах че не е трябвало така да правя и мислено добавих 'трябваше да ти шибна един здрав шамар и до там да прилюча с тебе'...а той само каза 'ти ми говореше..аз не знаех какво да кажа..права беше...поне 2 часа не сам могал да заспя и ми беше гадно'..не че тва ме трогна..ама разбрах че мнооооого хубави неща ми е родил акъла.. незнам как звучи но бях доволна от себе си