С доста силен характер съм и никога не крия това, което мисля. За да се презастраховам още в началото на връзката ми предупредих приятеля ми, че съм доста цапната в устата и ако ме обича трябва да ме търпи такава, каквато съм. От онзи момент мина доста време и май съм се променила, но не достатъчно. Когато ми е тежко и страдам съм способна да кажа думи, за които съжалявам. Само се радвам, че момчето ми ме познава и знае, че не ги мисля.