
Първоначално написано от
Анонимко
Според мене любовта какво и всички други хубави неща са на изчезване

Когато имаш нещо хубаво ти неосъзнаваш колко държиш на него докато него загубиш. И то тва е абсолютно вярно за деградиращото общество .. повечето ся си изкарват кефа .. и после кво ... х*й .. а тия дето ся се опитват да направят нещо смислено за бъдещия си живот биват оплювани и отхвърляни от другите ..
НО ако си красив и имаш хубаво тяло няма закво да се притесняваш ( aз несъм красив и нямам хубаво тяло затва се притесняжам

)
щото красивите навсякаде ги приемат ... Просто така е изградено обществото ни

Въобще не си прав! Общоприето схващане е това, но съм ставала свидетел на доста случаи, в които хора за които далеч не можеш да кажеш, че са красиви, са заедно и влюбени и много щастливи. За любовта няма красиви и грозни и ако обичаш някого ще го обичаш какъвто е. А абсолютно във всеки има някакво очарование, което ще грабне пък някой друг и така.. Те са го казали хората - за всеки влак си има пътници. Както и обратния вариант.. виждаш един човек, красив, но е сам..? Тъй че не е това само определящо. То явно и аз малко романтичка си падам :P
По въпроса - има любов, изпитвала съм я, свързвам и най-хубавото и най-лошото с нея... Въобще най-силните емоции в живота ми произлизат от нея. Може да се чувстваш адски щастлив и зареден с енергия, да имаш чувството, че можеш да се справиш с абсолютно всичко и да успяваш... както и може да се чувстваш опустошен отвътре, да се чудиш как ще изживееш още един ден, как ще издържиш, как още дишаш въобще.. Двете крайности.
А за секса без любов.. след него следва т.н. "любовен махмурлук". Правиш го, защото нещо ти липсва, искаш да я запълниш тази липса.. А след това ти е още по-празно и тъпо. Общо взето моментно изживяване, което не ти носи нищо, а след това може и спомен да не остане.
Аз не съм се заричала да не обичам повече, напротив иска ми се, но си мисля, че никога няма да се влюбя отново толкова силно.