Ами слънце, 20-25 минути са нищо. Имам съученици т същия град, които пътуват по толкова. Другите, които пътуват, са от едно градче на 7-8 км оттук, пътят им е около час и за първа смяна стават в 5ч. Доста са от моето даскало, които пътуват и всъщност са една много весела групичка и много се поддържат.
Разказах ти това, за да разбереш горе-долу какво представлява ученето в чужд град. Обясни го на майка си. Кажи й, че не може цял живот само на нея да разчиташ, че няма да пътуваш сама, защото сигурно ще има и други ученици. Дори в началото да не се познавате, до края ще станете първи приятели. Ще има при нужда кой да ти помага. Нещо такова...
Ако и така не стане, кажи "Добре, мамо", цупи се малко и ще ти мине. А когато дойде време за кандидатстване, вземи си изпитите и подай документи само там. Като те приемат, ше има два варианта: Да те пусне или да останеш 8-ми клас в основно училище, което никак не е добре, щом имаш хубава възможност. Предполага се, че с хилядите скандали, викове и сърдения ще те пусне, защото ще си я поставила пред свършен факт. Но това е крайна мярка, ако нищо друго не подейства.
Все пак добре си помисли, заслужава ли си училището, искаш ли го наистина или отиваш там, защото и другите отиват и за слава...
Между другото, откъде си и къде искаш да учиш, ако не е тайна?