Доста време бях нараняван от момиче, което обичах, но то не ми отвърна на чувствата. Реших, че е време да се стегна и да изолирам всички чувства към момичетата и да си гледам учението, спорта и приятелите. Направих така и след 1 месец ( на 14ти февруари) излязох със (може би) сегашната ми приятелка. Всичко се получи повече от перфектно, но..постоянно се за нещо се дразниме. В смисъл, че ако нещо я базикна и тя ми се сърди, но не от онова сърдене, където да не си говорим. СЛед малко или тя или аз отивам при нея/ тя при мен/ и ме целува. Днеска пак стана така и вече 1 седмица е така ( всеки ден нещо се дракаме). Вчера цял ден не бях в града и тя постоянно ми пишеше, звънеше ми и си говорихме, което ми показва, че не съм й безразличен. Всички говорят как ме гледала влюбено, как не знам си кво..защо аз не мога да изпитам нещо към нея? Защо съм толкова..Преди няколко месеца я харесвах, но тя тогава не ми отвърна и реших да пробвам с друго момиче (което обикнах), но не се получи и от тогава сърцето ми "е" лед. Много трудно мога да разкрия чувствата си към нея, защото..може би ме е страх да не ме нарани..не знам, може би е по добре със сегашната да се разделим и да престана да я наранявам, защото виждам, че не става както трябва. Още първата целувка с нея аз НЕ усетих нищо. Нямаше го онова чувство за щастие, любов..просто ми беше безразлична. Много раздяли съм преживял и това ме е направило толкова безчувствен. Когато съм с нея се опитвам да покажа колко много е спечелила, след като ме има, но не мога да покажа всичко напълно...страх ме е да не ме нарани.

Исках просто да споделя..