Всеки един от вас е прав,но просто не виждах смисъл на връзката ни. Тя не е от нашия град и през по дългите ваканции си отива и не се виждаме. Аз съм постоянно зает с тренировки и училище и не мога да й обърна нужното внимание, но когато имам мъничко свободно време, го споделях с нея. Нямах никакви чувства към нея, но тя към мен имаше. Много ми се молеше да й дам шанс вчера, но просто като нямам чувства, защо я да държа при мен, а не я пусна и да намери истинското щастие другаде, с някой друг? Преди 4-5 месеца се опитвах да я спечеля, не успях. Пробвах с друга, в която се влюбих и нещата станаха за съвсем кратко и от тогава съм камък, лед. Не мога да разкрия чувствата си км никоя, защото ме е страх да не ме нарани, да не се подиграе с мен. Сега искам да си дам почивка и когато срещна истинското момиче ще се боря много за нея и тогава ще покажа колко много мога да бъда романтичен, и че МОГА да обичам. Тя искаше от мен невъзможното..да кажа, че я обичам. Но защо да й го казвам, след като нямам никакви, ама абсолютно никакви чувства към нея? Тя ме ревнуваше от приятелите ми, държеше ме далеч от тях, но аз не можех да го позволява това. С едно момиче съм много, много близък приятел и тя се опитваше да ме откъсне от нея. За мен приятелите са на първо място, след това е гаджето. Такива с моите принципи, ако някой не е съгласен да ме поправи И още веднъж ви благодаря за всички съвети.