3та Глава
Чувствам мрак и объркване. Навсякъде около мен, но най-вече в главата ми. Всъщност, нямам глава, а чип. Но откъде знаех това? Кой съм аз, всъщност? Какво съм? Помня само мрак и объркване.
Виждам някакъв плешив човек с невъзпитано голям нос и професорски очила. Той говори нещо. Нещо, което ме засяга. Беше застанал на подиум откриваше нещо, нещо, което ме засяга...
- Това е най-новият ни продукт. Мп3 плейъри с изкуствен интелект.
Грозноватият човек извади нещо като мен от джоба си. Извади мен от джоба си. Но аз съм тук в кашона. И едновременно с това бях в ръцете му.
- Слагате го на главата си.
Плешивият ме сложи на главата си. Гледах го отгоре, и отстрани.
- Ето така. И то разбира какво ви се слуша, и го намира вместо вас.
Очилатият човек говори странно. Сега виждам мислите му, контролирам мислите му. Мога да му причиня болка.
- ААА *писък*
Пищи... нека пищи пред публиката си. Хората се разбягаха. Нека бягат.
- Махни се от главата ми! Махни се!
УМРИ!
- Не, не...
Аз съм навсякъде. Във всички кашони. Аз съм хиляди. Аз съм свободен!

************************************************** *************************

Не беше мило от страна на тези двамата да ме пъхат тук. Сигурно си мислят, че като съм поничка нямам чувства. Но аз съм пълен с чувства. Ако имах ръце, щях да напиша и ода.
Хубавото е, че свикнах да съм поничка, открих много закърнели способности на един демон. Сега мога да издавам звуци въпреки, че нямам уста. Мога дори да пея.
- Стихосбирка бих написал, посветил ти бих куплет, но вобще не съм поет.
Ех, ако не бях напъхан под възглавницата, може би, дори щях да се науча да танцувам като поничка. Щях да измисля нов танц с това си тяло. Не би ми било трудно. Все пак, колко понички са имали късмета да бъдат обладани от талантлив демон като мен? Със сигурност не са много.
Някой влиза в стаята. За дявола, по добре да млъкна.
- Хей Пон!
Момчето ми вдигна възглавницата.
- Здрасти.
Исках и да се усмихна с репликата си, но все още нямам уста въпреки, че говоря. Всичко е свръхестествено.
- Добре ли си прекарваш под завивката?
- `Ми да, излежавах си се тук.
- Радвам се. Спокойно, тук си само временно скоро ще ти намерим ново място със сестра ми.
Брей, те мислят за мен. Не са лоши деца, все пак. Ех, пак ми се прииска да се усмихна, но съм поничка.
- Не се тревожете за мен. Бил съм и в по тежки положения.
Постарах се гласа да звучи като на рамбо.
- А...Малко е неловко да питам, но как се раждате вие поничките? Разбирам тестото, кремът и останалото, но как си се научил да мислиш?
А сега де... Не можех да му кажа истината, все едно да се самоизхвърля на улицата. Хората не гледат с добро око на демони, които искат да ги завладеят и да ги превърнат в жалки роби.
- `Ми аз не съм бил поничка винаги.
- Така ли? Как така?
- Аз бях ангел доскоро, но реших, че ми писна да си стоя на облака, а и ме заболяха пръстите от тая арфа. И реших да дойда на земята.
- Под формата на поничка?
Момчето ме гледаше невярващо. И го разбирах, беше абсурдно.
- Защо? Не харесваш ли понички?
- `Ми, не, не се обиждай, нямам нищо против поничките. Просто, ако бях ангел, нямаше да стана такава.
- И затова не си ангел. Имаме различен начин на мислене с вас, хората.
Малко ми е неприятно, че така лъжа моя спасител, но няма друг начин.
- Пон ли се казваш?
Въпросът беше съвсем логичен. По добре, отколкото да ме пита, как ми е името.
- Белфаст, приятно ми е.
Той подаде ръка за ръкостискане, но се усети и се почеша зад ухото с нея.
- Албърт, и на мен. Сестра ми се казва Ари. Имението е наше, ще празнуваме рождения ден на баща ни утре. Взехме те по този случай.
- Брей, щях да съм рожденна поничка.
Добре де, коментарът беше тъп.
- А Белфаст не е ли град в Англия?
Нямаше да ми повярва, ако му бях казал, че са го кръстили на мой пра-дядо, който решил, че трябва да има град на негово име и манипулирал хората така, че да си направи такъв.
- На него са ме кръстили.
- Мм, интересно.
Някой извика от другата стая:
- Албъъърт!
- Трябва да тръгвам. - каза Албърт на бързо и ми пъхна един вестник под възглавницата. Поне ще си имам четиво.
Я виж ти, какво има на първа страница. Мп3 плейъри с изкуствен интелект се освободили и избягали с пригодените си крака (краката били създадени защото изглеждат готино). Мотивите и намеренията на новия вид заплаха са неясни, но със сигурност, не трябвало да се подценяват!