5глава
Зад възглавницата се показа някаква дебела дама.Добре де дама беше пресилено.Жената ме грабна с месестата си ръка.Не знае ли,че и аз имам чувства?
В ръцете на тази дебелана не ми е никак уютно.Защо не ме яде направо а ходи така забързано ня някъде.Мразя дебели хора,могат да поберат много понички.
-Моля ви не ме яжте аз имам жена,деца.
Пак мълчи.За каква се мисли?Англииската кралица?Мноу як израз обаче е тва за Англииската кралица.Нямам идея коя е тая ма израза ме разби като го чух,сигурно го е измислил гении.
Незнам защо немога да се страхувам от тая.А би трябвало квато е дебела е изяла много мой подобни,а и не ми отговаря.
-Моля ви,моля ви,моля ви,моля ви.
Гласа ми,така де телекенетичния ми глас вече неможеше да звучи оплашен вече имах някво вътрешно чувство,че тая е безобидна колкото и да се прави на недостъпна.Хахаха тва за недостъпна също го научих на земята,хората били много забавни.
-Моля вииии,моля вииии,моля вииии.
Продължих да си повтарям просто за да и надуя главата не защото и се молех наистина
-Млъкни сладкиш или ще те схрускам.
Каза дебелата мома.Добре де не бях сигурен,че е мома но толкова грозна едва ли някой би я взел.
-Къде отиваме?
казах с отегчен глас.
-Господарката иска да те види мръвка.
-Не съм мръква а поничка.И коя е господарката.
-Мръвка,поничка има ли някаква разлика.На един залък си ми.
-Коя е господарката.
Повторих се.Мразя да ме карат да се повтарям.
-Аз съм господарката.
Изведнъж изскочи Ари от ъгъла.
-Господарка на какво може да си ти?
Дебеланата ме стисна със сичка сила се едно съм я обидил някак.Трудно е да ги разбереш дебелите хора,тва е като с яденето ядат,ядат,а не се наяждат.Трябва да се напишат енциклопедия за дебелите хора.
-Елизабет,остави поничката на масата аз ще се оправя с нея.
Дебеланата ме остави на някаква неудобна дървена маса пред Ари.
-За какъв ангел пращаш тая да ме земе,а не дойдеш собственоръчно.Изкара ми дяволите.
Ари си повдигна лявата вежда сякаш съм казал нещо странно.
-Защо говориш така?
-Ъ... ми,такова...ангелски диалект.Сещаш се.
Ари ме погледна недоверчиво и кимна.
-Мммм добре.
-А ти?Да не си мислиш,че ще избягаш от въпросите ми.Като не си използваш собствените крака ще станеш като тази Елизабет.
Казах последното име с най-мазния възможен тон.
-Вярвам на Лизи.От години работи тук.
-Хъх!
Последното,хъх де пак го чух на земята.Човеците наистина ми обогатиха речника доста.
-Добре кво искаш от мен?
Очите на момичето присветнаха зловещо и тя се усмихна лукаво нямаше помен от безобидноста на дебеланата,сега вече стана страшно...