6-та глава
Глобалното затопляне е сериозен проблем и наистина би било опасно ако не се предприеме нещо,но наистина това не ме вълнува вобще.Все пак аз съм просто няколкостотин доскоро безчувствени мп3плейъра с няколко вградени крака и вкус към хубавата музика,световните проблеми не ме засягат...поне не всички световни проблеми.Доскоро бях обладан от доста странно чувство на омраза,но сега мисля,че не трябваше да убивам плешивият човек все пак беше нормално да очаква от мп3ойки просто да си пеят,откъде можеше да му хрумне,че ще съм свободолюбив и горд уокмен с идеи,който макар и да не засягат глобалното затопляне си бяха амбициозни.
Смятам например да се боря за висшето благо и всеобщото щастие.За равенство между мп3плейъри и хора,сигурен съм че и човешките същества ще са съгласни.Ако някой от тях не са,просто ще ги пречистим...по единия или другия начин.
Дам с чиста съвест мога да заява,че ще бъде една страхотна ера на съжителство между хора и мп3плейъри,но ако някой попречи на идеята ще бъде ликвидиран и няма да ми мигне дисплея.Целта би оправдала средствата и нищо няма да ми тежи на чипа.
Небето беше красиво с тъмно синия си оттенък(разбирате,че е нощ ако,не разбирате не си признавайте защото ще изглеждате инфантилно).Виждаха се падащи звезди.Земята беше покрита с пясък и пръст нямаше жива душа освен мен и стотиците ми аз.Но и тази липса на мърдащи организми си имаше красота.В далечината се виждаха светлините на големия град.
Момент?!?!?Откъде знам какво е пустиня?Откъде знам какво е град?Нищо не се връзва.Аз съм мп3плейър хората не биха ми дали знанието какво е пустиня нито пък град.Какво съм аз?Защо се разсъждавам така?
Чувствам как ме обзима чувство на несигурност за първи път в живота ми.Откъде за бога знам какво е несигурност?А откъде забога знам какво е бога?...
************************************************** ******************************************
Вижда се само мрак.Дефакто нищо не се виждаше.Чу се лекото пристъпване на човек.Лекото пристъпване на дебел човек.Странно е,че тежко нещо като този хуманоид можеше да стъпва толкова елегантно и безшумно.Странно е даже,че тази лоена топка ходи вместо да се търкаля.
Още по странно обаче е,че виждам всичко това като ви казах,че нищо не се вижда,но нека заедно елегантно пропуснем този гаф за да вдиим какво става с дебелата жена.Упс издадох се видях,че е и женско в тъмното въпреки,че вече два пъти казах,че нищо не се вижда.
Хмм сигурно в момента се чудите кой съм аз,че да говоря такива глупости.Нали?Аз мили читатели съм разказвача(човека който разказва историята) и ви обещавам че се появявам за последен път.Не обичам да стоя пред публика.Но нека видим се пак какво прави дебелата дама.
Докато ви занимавах със себе си дебелата дама направи много неща който щяхме да изпуснем ако не бях тъй умен че да ги запиша на касетка.*грозния човек който твърди,че е разказвач и грубо лъже,че е умен пуска запис*
Дебелата жена започна да се движи на монитора.Камерата стоеше във въздуха за да създава незаслуженото самочувствие на бог у наблюдателите.Жената влезе в празна стая и се заоглежда сякаш сега ще извади от джоба си свръхмодерна джаджа с която ще се свърже с шефа си който всъщност ще е шеф на КГБ.
Брей не го очаквах...жената наистина извади свръхмодерна джаджа и се свърза с шефа на КГБ.
-Сър готова съм да докладвам.
Каза в предавателя дамата.
-Наталия...
Опита се да каже нещо шефа,но наглата жена го прекъсна.
-Не Наталия сър.Тук съм Елизабет.Е-Л-И-З-А-Б-Е-Т толкова ли неможете да го запомните.
Помощничката на Ари скастри шефа си.
-Извинявай Наталия.
Елизабет Елизабет шефа наистина е идиот.Напълно разбирам затъпения поглед на топчестата жена.
-Имам да докладвам.
Каза Наталия пропускайки поредната грешка на шефа.
-Слушам те агент 123
-Тук има поничка...говореща поничка.