Това може да ти помогне!!!



Прекрасното у човека според Йовков

Йордан Йовков е писател художник на българското село. Преминал през националните изпитания в началото на нашия век, той прониква в духовния свят на българина и пресъздава красотата и благородството на душата му. Оформил се като писател след войните, Йордан Йовков създава творчество, което е израз на новите психологически насоки.
В творчеството на Йордан Йовков живее един много обикновен, земен и в същото време величав в привързаността си към земята човек. При цялата онази духовна и политическа поквара и безнадежната трагедия ма малкия човек, писателят успява да запази вярата си в доброто и в човека, като създава едно възвишено с миражите си по човешка доброта и щастие изкуство.
Проблемът за красотата, които лежи в основата на Йовковото творчество, е свързан преди всичко с едно извисяване на представата за човека и неговия духовен живот. Писателят търси и открива прекрасното навсякъде около себе си - в самия живот, в хората, в техния мирен труд. Една от големите теми на неговото творчество е темата за вечната красота. Йовков търси тая красота в живота на народа.
“...Боже колко мъка има по тоя свят боже!”, писателят ни описва за непономо трудния живот, при който хората живеят в немотия и без подкрепа.
Йордан Йовков е мечтателна и съзерцателна натура, но макар и така той не отклонява погледа си от суровата житейска правда. Незабравим в съзнанието на читателя ще остане образа на Дрогоселеца от едноименния разказ. Със суров реализъм писателят пише за група смешно наивни селяни за да може мълчаливата мъка на другоселеца на изглежда по внушителна.
В цялото свое творчество Йордан Йовков се разкрива като художник на човешката красота. В творби като “Земляци”, “Последна радост”, “Белите рози” и др. откриваме темата за войната. Йовков показва грозното лице, разрушителната стихия на войната, а на човека, която изтръгва хората от всекидневния им труд.
На жестоката военна действителност Йордан Йовков противопоставя красивия свят на човечността и душевната красота. За Йордан Йовков войната е сила която носи нещастие, погазва красотата на любовта.
Героите на Йовков, наивни и прости, притежават поглед който прониква по повърхността на нещата, и достига до неща, невидими с просто око. Много от Йовковите герои живеят с една голяма своя жажда-жажда за обич, за изгубеното щастие.
Серафим от едноименния разказ, самотен и отруден човек, въпреки слугуването по чифлиците, е съомял да запази кроткосттаси,благородство о и отзивчивостта си към хорските болки. Той дарява всичките си пари на бедната жена, ръководен не от някаква користна цел,а от съчуствие към човешкото страдание.
“-Ба, ще ми ги върне тя. Нека заведе мъжа си на болницата, може да му помогнат докторите. А пък моите пари ще ги върне.”
Два основни образа цени Йовков - хайдушката и женската красота.И двата образа се отличават със своята физическа и душевна красота.
“Какъв юнак, какъв хубавец!” ще възкликне беаят от “Шибил”. Един се обръща към Индже: “Не те познавам, ама чуй какво ще ти кажа - млад си, хубав си”. Тъй цени самият народ младостта,хубостта,силата. Не по-малко са красиви и женските образи. Не случайно ще възкликне Йовковия Сали Яшар, че по-голям дар няма от красотата.
Хубостта стои над всичко дори над греха и морала. С голямо майсторство Йовков е разкрил прякото въздействие на красотата. “Грешна беше тая жена - ама беше хубава”. Грехът, престъплението губят значение докосвайкие се до красотата. Красотата и любовта у Йовков са израз на нравствена сила. Тая красота я откриваме в “През чумавото”, “Шибил”, ‘Индже”.