Знам, че след няколко месеца той ще замине да учи в друг град.
Каза ми го още в началото... аз казах, че това няма значение за мен... че просто искам да сме заедно защото много го харесвам.
Само, че времето започна да отминава и аз чувствам, че го губя
Всеки ден ни е като последен... всяка вечер плача, защото не искам да живея без него.
Знам, че той трябва да замине... за негово добро е... но
Каза ми, че щял да направи всичко по силите му да ме вземе със себе си там. Помислих си, че и той е обезумял от мъка и не мисли трезво... но и това май е вариант.
Нищо не мога да направя... просто стоя безучастно и виждам... как с всеки изминал ден, той се отдалечява все повече и повече от мен