Бахти никой не ти е съпричастен така като гледам или поне почти никой.
Аз искам да ти кажа ,че преди няколко години бях влюбена в едно момче /дори мога да кажа ,че го обичах/ цели 4 години.Той не ми обръщаше никакво внимание ,знаеше за чувствата ми и сякаш нарочно ме нараняваше колкото се може повече.Така 4 години аз излизах също като теб само с една мисъл - да го видя.Плаках 4 години всеки ден по милион пъти.Освен това съдбата беше наредила така ,че искам - неискам всеки ден го виждах постоянно.След 4 години повтаряне "Живея само заради него и той е единствен!" той се появяваше все по-малко в живота ми.Със спирането на срещите ми с него ,започнах да мисля все по-малко за него ,гледах да се забавлявам по все възможни начини и сега като го видя вярваш или не тази любов моя се превърна в много силна умраза.Не мога да го понасям ,защото знам този боклук какво си позволи да ми причини!