Цитирай Първоначално написано от Lake_bodom
Големи сте утописти...
Съгласна...
Все едно темата е "Какви родители си мечтаете да бъдете"

Аз не се заблуждавам... Имам страхотни родители, но никога няма да бъда добър родител като тях. Те са страшно либерални, търпеливи, приятелски настроени... Страхотни са!

Иска ми се да съм като тях, но не съм. АЗ съм терорист... Не по отношение на взискателност или притеснение... Просто по характер... Крещя. Обиждам. Блъскам. Изкарвам си яда на най- близките хора... Не че съм зла, напротив, дори злопаметна не съм. Просто истерясвам лесно и после бързо ми минава като покрещя или строша нещо.

Имам някаква минимална представа за себе си като майка- имам сестра с 11 години по- малка от мен. Сега е на 10. МНого често се е случвало да отговарям за нея...
Пускам я до късно.
Говоря си с приятелките и ...
Играя го готината.
БЪзикаме се, говорим за гаджета и наркотици...

Според мен най- важното в отношенията на един родител с детето му е доверието. Трябва да се споделя с децата личния опит, независимо в добра или лоша светлина ще те постави. Не може един родител да иска детето му да споделя, ако самия той не го прави... Отношенията трябва да се основават на равнопоставеност, не на авторитет или подтисничество. МНого се надявам да успея да постигна нещо подобно с децата си... Със сестра ми успях.

Иначе с малклите деца нямам проблеми- и сестра ми, и братовчедите ми, се е налагало да гледам... Малката само чакаше мама да излезе, за да напълни памперса. Или да повърне. Или да вдигне температура... Или да се изтресе по глава на плочките.

Добре звучи всичко на теоия... Друг е въпросът че когато ти се изтресе три килограмов вонящ и ревящ вързоп в ръцете, който не трябва да оставяш дори за секунда без надзор, едва ли всичко ще изглежда толкова ясно и логично...