Една гостенка чакам аз дълго
с години във ред часове,
да я посрещна и тихо да тръгна
по който път ме тя поведе.

И не се боя от хорските хули,
от зли езици, от неми уста,
аз чувство на страх не изпитвам
макар да оставам сама.

И след тази гостенка тръгвам
опиянена от свойте мечти,
макар да погребвам навеки
топлината в студени гърди.

Една гостенка чакам аз дълго
с години във ред часове,
потънала в ежедневие сиво
към смъртта аз протягам ръце...