Знам, че не ви се слушат мойте истории, но няма къде другаде да си излея мъката Защо живота постъпва така с мен ? Човек ли съм убил или нещо лошо съм причинил на някого
Така си обичам бебчето, а усещам, че вече нищо не е както преди.
Снощо като си легнах и само като се сетих какво е било преди ... : разходките, тръпката и в двама ни, срама ... и още какво ли не - роних сълза след сълза. Дори сега, когато пиша на вас драги читатели и отново се сещам за нея и за прекрасните мигове и проронвам тихомълком няколко сълзи Тя се беше отдала изцяло на мен. Аз не искам всеотдание. Искам само малко обич и уважение. Толкова ли е трудно да се запалят няколко въглена и пак да избъхне любовен пожар ... ?

Но има и друг проблем. И точно той .. ме кара да се самообвинявам за всичко, което става около мен. Този проблем са мойте РОДИТЕЛИ !

Родителите ми също не искат да се обвързвам сериозно. Нямам друг изход освен да се разделим. Но знам какво ще причиня на нея, а и на самия мен. Защо никой не може да ме разбере правилно ?! Как може те да се боят да не ги зарежа заради момичето ми ? КАК ??? Може би никога няма да получа адекватен отговор на този въпрос, но мисля че няма да мога да издържа още дълго. Знам, че ако сложа край на живота си ще страдат много хора, но и на много хора ще спестя страдания.
Вече не ми останаха сълзи да плача - може би съм по зле и от тази емотикона(Боже мили ! Как още имам сили да се бъзикам с дребни нещица ... ?!).
Ако някой има по добра идея какво да направя от сърце го моля да ми сподели.
Искрено ваш He3aBuCuM ( вече съм зависим от почти всичко )