На мен ми е много по-лесно да накарам да ми простят , отколкото да простя . И наистина е кофти , че с прошката не винаги идва забравата . В никакъв случай не искам да съм злопаметна , но ми е адски трудно да продължа напред с цялата обида , която тая в сърцето си . За това се опитвам да простя .. да простя за болката , за раните , които не се затварят , за разбитото сърце , за напразно протегнатите ръце , за ледените сълзи в Новогодишната нощ .. Боже , колко е вярно , че трудно се прощава на любим човек !