Дълго се чудих как да се нарека темата.мислех да бъде "предатели" или "приятели-предатели", но я нарекох "За "приятелите" ", защото е наистина за тях.Вкрайна сметка се надявам това което пиша някой да го прочете,а не само да го погледне,да види че е дълго и да го отмине.Ако все пак е така, поне нека си споделя, защото страшно ме измъчва.Сигурна съм, макар че на никой не го пожелавам,че все някога са ви предавали и сигурно близки хора, защото предателтво от чужд човек като се замислим не е предателство,а просто коварство.В крайна сметка от непознат човек какво може да очакваш.Нищо - по простата причина че не го познаваш или само се знаете за "здрасти".Толкова години съм била толкова глупава!!!Така наречената ми "най-добра приятелка" се оказа най-голямата к***а, двуличница и много други определения, които чак ме срам да напиша за довчеращната ми приятелка.Толкова съм я защитавала, грижила за нея дори когато тя е забрявала за мен, а накрая какво - получавам нож в гърба.Историята е дълга и не искам да ви отегчавам с нея,защото са замесени и други хора ,но мислъта ми е че тя ме предаде и то много коварно, а аз дори в този момент я защитих.И за какво ми беше нейното приятество?Дори не се извини,имаше само оправдания.Ако всички са такива не искам приятели!!!Та, не предавайте приятелите си, някой ден ще съжалявате!