Не знам дали изобщо някой ще ми даде съвет, но честно казано съм прекалено отчаяна и най-малко ще мисля за това.Просто имам нужда да се "изповядам" защото преживявам най-ужасният етап от живота си!!!
Започвам с това, че никога ни съм се чувствала така какта се чувствам последната година и половина Живея в малък град, всички се знаят всички са приятели, а мен никойне ме приема Още от както се преместихме тук (вече 4 години и нещо) никой не ме хареса.След това започнаха клюки, всякъкви проблеми...нада ли някога сте се чувствали така отхвърлени(не ви го и пожелавам), но наистина ни издържам. Просто се чувствам като грешка на природата...в нищо не ми върви, не се разбирам с никой, мразят ме, сама съм...а как искам да се махна от тук, но в мен има страх, страх, че където и да ида нещата пак ще станат такива. Единственно искам да ни съм сама да знам, че на някой му пука за мен, че съм обичана и приемана, след време като си спомням да знам, че съм си изживяла живота пълноценно...Не искам да се чувствам различна, не искам да съм нещастна.Преди поне имах мечти, те ме крепяха и ми даваха надежда, че нещата щте се променят, но вече ни ми останаха нито мечти, нито надеда....
Знам, че няма как да ми помогнете, но на мое място какво бихте направили???

Moderated by ^npocTo^a3^f^
7 точка от правилника!