Moderated: Живея в малък град и никой не ме харесва...

[bez*ime*]

Не знам дали изобщо някой ще ми даде съвет, но честно казано съм прекалено отчаяна и най-малко ще мисля за това.Просто имам нужда да се "изповядам" защото преживявам най-ужасният етап от живота си!!!
Започвам с това, че никога ни съм се чувствала така какта се чувствам последната година и половина Живея в малък град, всички се знаят всички са приятели, а мен никойне ме приема Още от както се преместихме тук (вече 4 години и нещо) никой не ме хареса.След това започнаха клюки, всякъкви проблеми...нада ли някога сте се чувствали така отхвърлени(не ви го и пожелавам), но наистина ни издържам. Просто се чувствам като грешка на природата...в нищо не ми върви, не се разбирам с никой, мразят ме, сама съм...а как искам да се махна от тук, но в мен има страх, страх, че където и да ида нещата пак ще станат такива. Единственно искам да ни съм сама да знам, че на някой му пука за мен, че съм обичана и приемана, след време като си спомням да знам, че съм си изживяла живота пълноценно...Не искам да се чувствам различна, не искам да съм нещастна.Преди поне имах мечти, те ме крепяха и ми даваха надежда, че нещата щте се променят, но вече ни ми останаха нито мечти, нито надеда....
Знам, че няма как да ми помогнете, но на мое място какво бихте направили???

Moderated by ^npocTo^a3^f^
7 точка от правилника!

[miss_fatty]

1-во не можеш да кажеш че нямаш мечти!те толко лесно не се отнемат
2-ро погледни се себе си пък тогава реши защо не те харесват
3-то все ще се намерят хора които да те харесат и да ти е приятно с тях
4-то започни да излизаш повече,да се запознаваш с повече хора,да общуваш повече иии всичко ще си е намясто!не се отчайвай!всичко ше се нареди!УСПЕХ

ne se sduhvai.vsi4ko 6te se opravi.Nali znae6.......vsqko zlo za dobro.....prosto po4akai i dobroto 6te doide pod nqkakva forma.....dali 6te se spriqteli6 s nqkoi ili 6te se mahne6 ot tam.....dobroto vse nqkoga 6te doide

[FeelTheBeat]

Всеки преживява такъв етап в живота си. Недей да се заблуждаваш, че на никой не му пука за теб... Ако не друго, то родителите ти и близките ти приятели (не може да нямаш нито 1, поне от преди преместването)... Какво ще правят те без теб? И както се казва, "майната им на другите, гледай ти да си добре..." - егоистично, но е така в такива моменти...

[ти]

и аз живеех в малък трад- който не го е преживял не може да те разбере, но
1. вгледай се в себе си, сигурно има какво да промениш в поведението си, без да изневеряваш на себе си.
2. това е стимул за промяна, не казваш на колка си години, но помисли за евентуално обучение в бъдеще на друго място, за реализация на възможностите си
3-. просто трябва да учиш за да имаш шанс да излезеш и да си потърсиш мястото
а дотогава- повече толерантност и търпение

[koalka]

Е, не можеш да нямаш дори и един човек, който да не те приема.Или поне се опитай да го промениш.Замисляла ли си се, защо не те харесват или според теб причината не е в теб?

[bez*ime*]

Мерси на всички!
Ами на 17 съм, имам "приятели", но не са това което бих искала.Вие не можете да разберете, че тук всичко е лицемерие и борба за лидерство.
Излизам, но няма как да се запозная с нови хора, защото няма такива.
А ако има нещо за което най-съжелявам това е, че се преебах възможностита за понататашна реализация.С училището просто съм трагедия...
И не ми кавайте да имам търпение, защота в последните 10 години само това ми се повтаря, и най-трагичното е, че винаги чакам нещата да се променят...но това не става или ако стане, то вече е късно.....

[EvilBrunette]

Напълно те разбирам. Даже и аз бях пуснала такава тема. Също като теб живея в супер малко градче с ограничени хора . Нямам много приятели и гадже ми е трудно да си намеря. Просто всички са си се сдушили помежду си и са на компанийки. Клюките са ежедневие и те следят постоянно. Мислят ме за надута, защото не вървя по акъла на всеки. А бе въобще - не може да се трае. Надявам се след 2 години да се махна от тук завинаги. Пожелавам ти и ти да се отървеш скоро. Знаеш ли, едно научих, че ако се опитваш да угаждаш на всички, губиш самоличността си. За това бъди себе си. Показвай самочувствие. Да не ти пука от никой. И помни - ти си по-добра, по-умна и по-готина от 90% от обкръжаващите те смотаняци Успех, мила!

[bez*ime*]

Мерси, чесно казано мислех, че съм единствината с този проблем. Много ясно, че настоявам да се махнем, но не е толкова лесно. Наще си имат работа тук, пък и бяха в чужбина много години и вложиха много пари тук за мен, а като се сещам, че аз исках да се върнем да живеем тук...но бях на 9 кой слуша 9-годишно лапе??? Най-лошото е, че ще се побъркам(ако вече не съм)