здравейте на всички. имам много странен проблем. в живота ми има едно момче, което всъщност навлезе в него още преди година и половина някъде... досега бяхме страшни приятели,докато снощи и двамата стигнахме до съгласие, че всъщност...се харесваме. ще попитате какъв е проблема? ами проблема е,че другото нещо за което сме на едно мнение е че не искаме да сме заедно моите причини са,че съм много "наплашена" от по-тясно обвързване с другия пол(от кофти опит ), даже си бях обещала да не се хващам насериозно,докато не намеря някой който като го видя да ми забучи главата(в добрия смисъл). да,вярно от това момче не ми бучи главата и се чудя дали го харесвам достатъчно. неговите мотиви също са свързани с кофти опит пък и както ми каза сам снощи "ако сме приятели не можем да скъсаме". пък и е на моята възраст и е леко неуверен с момичетата, май по-скоро в цебе си(което и на мен не ми се нрави,понеже все пак съм си аз и имам нужда понякога да ме водят за ръчичка). разбрахме се да се оставим на течението... обаче както го гледам не е толкова цапнат,пък и съм си луднала по него,защото има страхотен характер и като се съберем двамата хората си мислят че имаме жълта книжка. абсолютно приятелски синдром с примеси на химия и прехвърчащи искри. не зная какво да правя,хем се страхувам да не се нараня отново(неслучайно казах да не СЕ),но от друга страна не изпускам ли това което е пред очите ми?