и така...днес е 8 март...а с теб сме в един клас...аз те обичам,но ти незнаеш за това,приемаш ме като близка приялтелка,обичаш моята най-добра приятелка... толкова е тъжно... Не се разбирам..не се разбирам защо си позволявам да мечтая за теб след като ти никога не ще ме приемеш като момиче? Защо по дяволите...защо.... Днес ми подари една прегръдка..няколко мили думи....те ме нараниха адски.... толкова съм мечтала да се сгуша в голямата топла прегръдка и да усещам как бие сърцето ти... толкова исках това... сега съм смазана... малкото здраво парченце от сърцето ми вече е разбито... Но не мога да ти кажа че те обичам вече почти 2 години...не мога...не искам да ме отхвърлиш...не искам да те загубя като приятел... защо живота е толкова зъл спрямо мен? защо? Обичам те мили мой...ти си принца на моите мечти...умирам за всяка твоя дума,умирам за всяко твое движение...умирам за сърцето ти,обожавам чистата ти душа...мразя себе си че обичам човека който никога няма да е смен... да ти кажа ли че те обичам...? Защо подяволите не дпирам да мисля за теб..и защо обичаш точно нея..най блиькото за мен момиче.... защо....?

мили мой Крис обичам те....незнам дали някога ще мога да ти кажа... незная дали трябва да ти кажа....