Ами чувствала съм се така някъде 6-7-8ми клас. Кво съм правила ли.. ами с приятелките ми по онова време излизахме да играем я на "Цар Гомньо", я на волейбол или народна топка. То просто и времето не ми беше за момчета, макар,, че повечето ми приятелки бяха на*бани тогава. Е, кво да се прай, стана така, че и на мен ми дойде времето... бляя няма за къде да се бърза, а и с възрастта хората и гледните им точки се променят.