Ти не ставаш лидер- другите те приемат за такъв. Не полагаш усилия и не се биеш в гърдите- просто другите решават, че мнението ти е ценно, идеите ти са яки, че имаш в главата достатъчно че да ти вярват. Да аз БЯХ нещо като лидер, направиха ме такава. Дорио ме дразнеше това- винаги аз да решавам, аз да оправям чужди проблеми, аз да поемам отговорности, аз да се занимавам с всичко, а другите само да се съгласяват и като не мога да изляза примерно- и те не излизат. То пък много трудно да си лидер в компания от овце. Достатъчно е да имаш мнение и да го отстояваш, да си спокоен, но твърд, да знаеш какво искаш и как да го постигаш. За да водиш парада първо трябва да си наясно със себе си.
И най-важното, тези, които днес те признават за лидер, утре си избират друг "водач", а ти оставаш на заден план и тогава нищо не помага. Ако искаш да се съобразяваш и да "следваш", пречупваш се и си кротуваш, ако си държиш на мнението- не признаваш авторитети, ако си много пък надут- намираш други "овце"...
Аз не искам да съм лидер, но не искам и някой друг да ми казва какво да правя, не мога да приема това в компания от ПРИЯТЕЛИ някой да е шеф, лидер, водач, както искате наречете авторитета. Приятелите са равни. Стига с тия банди, с тия йерархии, с това разделение на по-главни и по-второстепенни...