За да си лидер трябва хората от обкръжението ти да са достатъчно глупави, за да ти се "подчиняват. Според мен примерите, които си дал/а не са точни - това, че си център на вниманието не те прави лидер; може хората около теб просто да те обичат и да ти се радват повече отколкото на някой друг. Да се допитват до теб в даден момент също не те прави такъв - не си ли давал/а съвет на приятел? Той се е допитал до теб - ти се чувстваш лидер така ли? В случая по-скоро се отличава приятелство, което доста се разграничава от лидерството. За лидерстваш определено трябва да имаш силен характер и да въздействаш на околните, така че те да се съгласяват с теб във всякаква ситуация, дори ако не си прав. Не мисля, че е задължително да имаш някакви постижения. Понякога и най-глупавите се изживяват като лидери, а още по-глупавите ги слушат. По последните въпроси:
1.Не съм лидер и не се стремя към това. Предпочитам да имам приятели пред подчинени.
2.Знам как да се измъквам от ситуация...с малко артистични умения всичко става
3.Хората, които уважавам, ме уважават. За останалите не ми пука.
4.Когато мнението ми е обективно се вслушват.Но всеки е с мнението си и, ако отсрещният прецени, че моето такова не е достатъчно добро, просто го подминава.И в това няма нищо лошо, защото всеки си има своя гледна точка, и няма нужда от лидер, който да му я определя.