Ами с всеки изминал ден заповам да се убеждавам, че изглеждам ужасно...Тази година съм абитуриентка и ходих на изложението в Земята и Хората да си търся рокля. Първо, че няма рокля, която да ми стана изобщо и второ, че всички ме гледаха с ужас и потрес като се събличах, защото май съм си страшна. Пък и обикновени дрехи не мога да си намирам, само от детските магазини. Оня ден видях едно момиченце на около 8-9 години с моите дънки. Не знам какво да направя....Наистина ям и като казвам ям нямам предвид 2-3 ябълки и купа супа ами пица, шоколад, сандвичи...от нищо не се лишавам, пък и не съм злояд човек, обичам да си похапвам всичко. За жалсот съм на много тежки лекарства, които не ми позволяват да кача и килце. Първоначално се харесвах такава отслабнала, аз всъщност и преди не бях кой знае колко едра - все около 44 съм била на ръст от 166, ама сега с тези 30 и няколко килограма....Мислех си, че ме лъжат и ми завиждат и си викам какъв е проблемът като си ям така или иначе..Ама не искам да ме гледат все едно съм болна и да ме мислят за анорексичка. Не че имам нещо против тях, то си е болест като всички останали, но все пак не съм и не ми е приятно. Така че за тези с коментарите за анорексията - моля ви се...знам че не ме познавате и не може да знаете, ама ми става просто гадно, на всички това ви е първата мисъл като чуете за подобно телосложение. Не желая да си коментирам какво ми е здравословното състояние тука. Всъщност като се замисля най-малкият ми проблем трябва да е, че съм слаба, толкова много го искат и се стремят към това, но не в такава степен все пак - приятелките ми го казаха - преди ти завиждахме за хубавото тяло, сега вече не - мина границата на красивата слабост...искам си старото, слабо, но красиво тяло, не искам да съм ходещ скелет ( Направо ми иде да си спра хапчетата, но знам, че мога да умра.