искам да не е така

[aP0kAlIpSiS]

Е,добре,дойде и моето време да поискам помощ...
Та преди няколко месеца ходих с едно момче.Много исках между нас да се получи,защото колкото и да не ви се вярва се допълвахме .Но нещата се развиха така,че не се получи.Не можахме да се справим с пречките между нас(имам предвид,че компанийте ни не се харесваха-малко като Ромео и Жулиета,а?). И двамата явно взехме решение(поотделно),че ще е по-добре да не се караме с тях.Един вид-избрахме лесния начин..Прекъснахме всички контакти.Бях ядосана,че стана така.Обвинявах и него и себe си.Отказвах да приема,че трябва да е така.И въпреки малкото ми години живот на Земята-озлобих се.Намразих всичко,което ме свързваше с него...
И ето ме сега 8 месеца по-късно.Започнах да се оправям.Чувставам се жива и изпълнена с любов към всичко живо.Обичам дори и Него,който ми причини толкова мъка.Сдобрихме се.Станахме приятели и се опитваме да поддържаме нормални отношения. И тук идва "Големия проблем".Аз започнах да си спомням калко добре се чувствах с него и как бях сигурна в себе си тогава.
И както винаги има едно НО.Не казвам,че искам да съм с него,но наистина много ми липсва.Въпросът е там,че има друго момче.Тръгнах с него преди два дни,развалнувана,че съм открила човек,който да споделя интересите ми.С него ми е приятно,не не и сигурно.Той е канил моя приятелка на кaфе преди много време,но тя му отказа.Аз обаче видях неща в него, които ме развълнуваха.Не бих му изневерила,не защото го обичам,а защото държа на него.Не искам да страда.Не искам и аз да страдам..
Та въпраса ми към вас е: как да надживея онзи? Как да го забравя и да спра да се чувствам добре около него?И ще надживея ли страха си към обвързването?Не се ли вживявам прекалено?
Благодаря на всички,които ще изразят мнения независимо дали ще са ми от помощ или не.

[teenkopele]

8те месеца, в които си успяла да се промениш от мразеща едва ли не всичко свързано с последния ти приятел, до момента, в който си започнала пак да го обичаш по някакъв начин, са достатъчно показателни, че времето помага. Страхът от обвързване ще го преживееш.
Сега се притесняваш и си задаваш какви ли не въпроси, но ще видиш, че след време от тях няма да има и помен и ще си много по-сигурна, както в чувствата си, така и в действията.

[MoHuTo]

Миличка и аз се чувствам горе-долу така.Още не мога да забравя един бивш, с него се чувствах точно по същия начин, по който и ти, но се разделихме преди 5 месеца и още имам чувства към него!Ходих с други, но не мога да го забравя, така че моя съвет е да гледаш връзката си, мъчи се да не мислиш за него!Друг начин няма - ще го заравиш някога, но няма да е толкова лесно колкото мислиш...а дотогава не оставяй живота ти да мине в самота

[koalka]

Не е трябвало заради компаниите си да жертвате щастието си, но ваша си работа, решили сте така.Съветвам те просто да изтриеш от съзнанието си това момче и да не се обръщаш назад, да не си спомняш за него.Да бъдеш щастлива с това момче сега.

[iiirish]

Не е трябвало заради компаниите си да жертвате щастието си, но ваша си работа, решили сте така.Съветвам те просто да изтриеш от съзнанието си това момче и да не се обръщаш назад, да не си спомняш за него.Да бъдеш щастлива с това момче сега.

[W3aKn3ss]

И аз съм в подобноа ситуация... Озлобен, страхлив... И единственото което се чудя е дали да рискувам и да се събера с една бивша.
Колкото до забравянето - не мисля, че ще успееш. През периода в който сте били прекъснали всякакви контакти вярвам, не е минавал толкова често през главата. Е това е отговора на въпроса. ^^

[aP0kAlIpSiS]

Мерси отново на тези,който ме насърчиха да продължа напред!