Връзката ни ме прави много щастлива. Проблемът е, че аз уча в чужбина, а той си е в България. Но дори когато не сме заедно го обичам все повече с всеки изминал ден. Мисля за него постоянно и броя секундите до следващия път, когато ще мога да го видя. Гледам да се прибирам често до България (колкото е възможно...) и когато съм си у дома прекарваме много време заедно. Излизаме, разхождаме се, виждаме се с приятели, говорим си, понякога спя у тях... Каквото и да правим, аз се чувствам щастлива просто защото е до мен, мога да го прегърна, да го целуна и да му кажа в очите, че го обичам. (Надявам се това, което имаме, да го прави поне на половина толкова щастлив, колкото съм аз...)