Здравейте!
Значи не съм сигурна какво точно искам от вас..,но не искам просто да си споделя, защото вече съм го направила с близки, но съвет не искам от тях, защото те са пристрастни!
С моя приятел сме(бяхме) заедно от повече от година и преди 2 дни се скарахме(на 8ми март,което не е проблема).Води се, че сме скъсали!Проблема е, че и двамата сме инати.., ако мога да нарека горди.. всеки иска другия да омекне, но просто знам, че се отдалечаваме, страх ме е да сме разделени, защото според мен така връзката отслабва.Страх ме е, че после няма да е същото!Страх ме е, че ще спре да ми пука.Много го обичам, но си има своите косури(както и аз) и намираме за какво да се караме!До сега не бяхме късали.Карали сме се и по-лошо, но сме се оправяли не след дълго.Тези 2 дни не са нищо пред предишните истории, обаче когато го попитах "Е, това ли е всичко?" и Той ми отговори доста уверено "Да" и си тръгна както и аз!
Искам да ви попитам.. правите ли първата крачка към сдобряването?
И двамата сме виновни по равно, но си мисля че ако го потърся все едно ще си "призная", че правия е бил той!И съответно държанието няма да е същото.Един вид оставам длъжна... Дори аз бих приела така нещата,но нямам нерви да чакам развоя на събитията.Банално е,да,но всеки момент в който замлъкна си мисля за разни общи неща!
Нека всеки каже каквото иска-съвет, критика, просто мнение или подобно преживяване.
Благодаря за отделеното време!