Понеже казваш да ти пишат и някой хора които са преживели горе долу такова нещо аз ще си разкажа моите неща.

С моя приятел се караме почти винаги. Късали сме 2 пъти за по 4 дни единия път и за по 1 вечер другия.
Тогава той си мислише, че не ме бил обичал - нещата не са както преди, но и двата пъти се върна при мен и аз му прощавах. Първата седмица след сдобряването ми е адски подтиснато и сковано, но винаги след това нещата са си както преди и аз го обичам толкова силно както и преди.
В един от случаите преди да скъсаме той ми каза, че характерите ни са просто несъвместими.... При което изкарах ужасна вечер.. както и той. Не можех да приема, че това е края и на сутринта му звъннах.
Питах го дали е окончателно решението му и ако иска съм готова на промяна само за да съм с него... Той ми каза, че като се прибере от работа, ще пишем по skype (делят на 30км. за това и го карахме така виртуално разговора). Като се прибра ми каза, че ако имал пари в телефона е щял да ми звънне много преди аз да го направя, и че му е било много тежко.

И двамата сме инати по-принцип, но усетя ли че трябва да се направи някакъв комприс го правя или поне се опитно, но жеста е важен . Ако и в първото ни късане нещо зависеше от мене както при второто щях да склоня, защото болката е твърде нечовешка.... поне в първия етап.

Я по-добре му звънни на това момче и му кажи да си мръдне задника и да си поговорите сериозно за нещата от живота .
Отстъпи.