Когато си готов да умреш за него, когато той е станал до такава степен част от твоя живот,че просто без него чувстваш празнота, когато мисълта,че 1 ден ще си без него е непоносима. не бъркайнте обичта с влюбването и любовта. Обичта идва леко, постепенно и става нещо така естествено както да обичаш мама и тати.
А аз лично как разбрах, че го обичам-когато той замина в казармата и аз умрях за 9 месеца. Не ядях, не излизах, не мислех. Исках само той да е с мен и да го зърна, припознавах се по улиците и нямах търпение да минат тези ужасни 270 дни, за да е пак с мен.