Не си права като си мислиш, че заради любовта трябва да жертваш всичко, дори и себе си. Та нали затова любовта трябва да е щастлива, за да ни кара да се радваме, да получаваме от други това, което нямаме и да даваме на него това, което му липсва. Но не става въпрос да пренебрегваш себе си, да забравяш собствените си мечти и желания, за да бъде той щастлив. Колко време мислиш, че можеш да търпиш? Няколко месеца, година? И после? После започваш да го мразиш, защото те е накарал да погубиш себе си, да забравиш собствените си желания. И разбираш, че любовта си е отишла, защото вече не можеш да обичаш човек, който единствено взима без да ти даде капчица щастие и любов.