Всичко започна една вечер, към 21-ви Януари. Тогава се запознах с Владимир. При мене беше нещо като любов от пръв поглед, а според Антония (тя е негова съученичка и моя най-добра приятелка) той също ме е харесал. От тогава не съм имала други момчета в живота си, а иначе не мога без някой до себе си. Същата вечер той ми взе телефонния номер и казал на Тони че ще ми пише. Не ми писа... Трябваше аз да направя първата стъпка. Пращах му поздрави по приятелката ми, и той ми връщаше. Разбрах че има skype и му писах смс и той ме намери. Чатихме. Минах първа смяна и всеки ден висях в даскалото им да чакам Антония и под тоя предлог всеки делничен ден го виждах. Той все ме заговаряше, усмихваше ми се, намигвахме си... Общо взето и това ме правеше щастлива. Обаче аз имам един страхотен проблем - МАЙКА МИ! Тя е ... как да кажа... старомодна. Било я страх за мене и не ме пуска да излизам вечер. Ако чуе че искам да изляза в някое кафе веднага ахва и си измисля причина поради която да не ме пуска, Точно заради не 2 пъти прецаках Влади. Особено на 8-ми март. Бях се разбрала с майка ми, всичко беше тип-топ но в последния момент майка ми реши, че имало много хора, щото било празник, била съм много красива и я било страх да не ми се случи нещо. И не излязох. Тогава не издържах и плаках цяла вечер, после цяла нощ. На следващия ден приличах на мъртвец, и на всичкото отгоре се видях с Влади. Той само ми каза ''Ти пак не дойде'' и ме отмина. От тогава не мога да се съвзема и да се оттърся от мисълта че ми се сърди и че не иска да има нищо общо с мене повече. Аз го приемам с неговите недостатъци, които не са почти нищо, но и не мога да го разбера, защо не ми направи компромис а трябваше да се отнесе така с мен... сега идва понеделник и се надявам да можем с него да си поговорим и да компенсираме изгубеното на 8-ми март време. Вие как мислите, Той ще продължи ли да се интересува от мене или просто ще ме остави в списъка с момичета, с които не е станало нищо, колкото и да им се е искало и на двамата?