Винаги съм била човек на когото не му е пукало много за мнението на хората.Ходех с момчетата просто за да угаждам на каприза си че съм си харесала даденото момче,а когато ми омръзнеше,не ми мигваше окото и се разделях с него.Скоро една приятелка разбра.че е болна от СПИН и тогава аз започнах да осъзнавам,че трябва да имам сериозна връзка,а не многобройни флиртове.Дадох си почивка с нагласата,че ще си хвана приятел когато вече съм сигурна,че той не е просто поредния флирт.
Намерих такова момче.Реших да му се отдам на пълно.Правех всичко за него.Всяко едно негово желание ставаше реалност.Немога да се оплаче и аз получавах същото.Само,че измина известно време и аз започнах да изпитвам по-сериозни чувства.Започнах да искам всеки един миг да съм с него,а когато това не ставаше ми се проваляше цялото настроение.Преди дни проведохме сериозен разговор и той ми каза,че ако не променя това мое качество-т.е. че не му давам лична свобода,съм щяла да му омръзна бързо,а той не искал "защото те обичам много" . Дадох си равносметка и му дадох няколко дни да се види със своите приятели без дори да му звънна по телефона.Преди няколко часа,се чухме и го попитах дали е излизал с приятелите си и той ми отговоро,че се е виждал.Попитах го какво са правели./защото преди малко буквално му разказах аз как съм прекарала днешния ден/ той само ми отвърна 'мъжки работи' Аз се ядосах и му казах,че затварям и той дори не възрази.И той сам преди мен трясна телефона.
Мислите ли че съм му омръзнала.Моля ви дайте ми съвет какво да правя,защото наистина за пръв път чувствам,че наистина ми пука за даден човек и може би съм влюбена в него.
Моля ви без шеги защото ми е много тежко...