Крайморските езера

[Lady_flame]

Леле, хора имам една огромна молба към вас. Трябва да пиша реферат по география за крайморските езера . За големите няма никакъв проблем да намеря това, което ми трябва, но не намирам почти нищо за Шабленската тузла, Езерецко езеро и Балчишката тузла.Ще се радвам на всякаква информация за тях :P
П.П. приемам помощ и за Алепу, Аркутино и Стомопло

[sexa_na_kompleksa]

Доста кофти реферат.Ето какво намерих:


Шабленска тузла

Шабленската тузла (250 дка) се намира на около 6 км източно от гр. Шабла. Езерото е изцяло отделено от морето с широка около 80 м пясъчна коса.

Представлява солено езеро – лагуна, формирано основно от просмукването на солени морски води под пясъчните дюни, които го отделят от морето. Средната му дълбочина е 0.6 м, средната му соленост е 0,004.

Природозащитна значимост:
Периферията на Шабленската тузла е обрасла с тръстика, останалата част е покрита със соленолюбиви водорасли. Произходът и екологичната характеристика на Тузлата показват, че това малко езеро е уникална крайбрежна екосистема с изключително богат растителен и животински свят. Тук се срещат 13 вида редки и застрашени растения, включени в Червената книга на България. Установени са 41 вида гнездящи птици.

Условия за калообразуване:
Във водния баланс на Шабленското солено езеро участват както морски, така и пресни подземни води от сарматските варовици, чието ниво тук излиза на повърхността. Благодарение на подземното подхранване дори и в много безводни години водната покривка над калището, макар и съкратена по площ, се задържа, като го предпазва от окисление. Условията за калообразуване в Шабленската Тузла са твърде благоприятни. В продължение на хилядолетия водната флора и фауна са допринесли за формирането на лечебна кал с уникални качества. Голямата ерозионна податливост на западния бряг обезпечава калището с необходимите количества финозърнест глинест материал. От друга страна, малките размери на езерния басейн не допускат силни вълнения и свързаното с тях окисление на горния слой от калния пласт.

Лечебни свойства:
В сравнение с останалите калонаходища в нашите крайморски езера, Шабленското изпъква с изключително високите си качества и еднородност. Неговите запаси, определени с доста голяма точност по изомощностите на калния пласт, възлизат на около 200 000 тона.


Шабленски езерен комплекс

Описание
Комплексът включва Шабленското езеро и Шабленската тузла, разположени върху сарматски варовици в Североизточна България, на 5 км североизточно от град Шабла. С името Шабленско езеро се обединяват две близкостоящи крайбрежни лиманни езера - Шабленско и Езерецко, свързани помежду си с изкуствено прокопан канал. На изток езерото е отделено от морето с 30-50 м пясъчна ивица. Езерото е в границите на правителствената резиденция. Шабленската тузла е полусолена лагуна, разположена на 1,5 км югоизточно от езерото и отделена от морето с високи дюни. Бреговете на езерото са обрасли с обширни масиви главно от тръстика /Phragmites australis/ с участие на теснолистен /Typha angustifolia/ и широколистен папур /Typha latifolia/, брегова острица /Carex riparia/ и др. Тръстиковите масиви представляват основното местообитание в комплекса. Значителни по размери са и откритите водни площи. Захранването на езерото става изключително от подземни води. В района на сградите на правителствената резиденция има изкуствени насаждения от парков тип - миризлива върба /Eleagnus angustifolia/, люляк /Syringa vulgaris/, птиче грозде /Ligustrum vulgare/, смрадлика /Cotinus coggygria/, обикновен глог /Crataegus monogyna/). Северно от Шабленското езеро се намират неголеми изкуствени насаждения от бяла акация /Robinia pseudoacacia/ и американския ясен /Fraxinus americana/, а от юг - тополови култури. В Шабленската тузла преобладава откритата водна площ, като водолюбивата растителност заема сравнително тясна ивица покрай брега. Важно местообитание са и обраслите с псамофитна растителност дюни и пясъчен плаж.
Птици
На територията на Шабленския езерен комплекс са установени 260 вида, от които 70 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 111 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 13 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 26 вида, в SPEC3 - 72 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 90 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 86 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕСЕС. Комплексът има стратегическо значение за световно застрашената червеногуша гъска /Branta ruficollis/ през зимата, като заедно с Дуранкулашкото езеро приемат почти цялата й световна популация. През този сезон тук се наблюдават също големи концентрации на голямата белочела гъска /Anser albifrons/ и единични екземпляри световно застрашената малка белочела гъска /A. erythropus/. Този факт определя мястото като едно от най-важните зимовища на тези видове гъски в света. Езерото е едно от местата в страната със значителни струпвания на поен лебед /Cygnus cygnus/ и зеленоглава патица /Anas platyrhynchos/ през зимата. Езерният комплекс е важна миграционна станция за щъркелоподобните /Ciconiiformes/, гъскоподобните /Anseriformes/ и дъждосвирцоподобните /Charadriiformes/ птици. През есенно-зимния сезон тук се наблюдават редица световно застрашени видове, като къдроглавия пеликан /Pelecanus crispus/, малкия корморан /Phalacrocorax pygmeus/, малката белочела гъска, белооката /A. nyroca/, тръноопашатата /Oxyura leucocephala/ потапница и големия креслив орел /Aquila clanga/. Малкият корморан образува значителни струпвания както по време на миграция, така и през зимата. В комплекса гнездят два световно застрашени вида - белооката потапница /Aythya nyroca/ и ливадният дърдавец /Crex crex/. В значителни количества се размножават редица други редки и застрашени от изчезване птици, като морският дъждосвирец /Charadrius alexandrinus/ и черночелата сврачка /Lanius minor/. Езерото е едно от най-важните места в страната за опазването на гнездящите тук морски дъждосвирец, кафявокрил огърличник /Glareola pratincola/, кокилобегач /Himantopus himantopus/, белочела рибарка /Sterna albifrons/ и вечерна ветрушка /Falco vespertinus/.
Заплахи
"Цялата територия на езерата Шабла и Езерец заедно с прилежащата пясъчна ивица и гористи части са включени в правителствена резиденция. Риболова е разрешен само на ограничена част от територията. В резиденцията се извършват спортно-развлекателни дейности. Подпочвените води се използват интензивно за питейни нужди и напояване на земеделските земи. В пасищата около езерото се осъществява паша на кози, овце и крави. В района се извършва интензивен лов на водолюбиви птици, в по-малка степен горско-стопански дейности и отдих. Шабленския езерен комплекс е силно чувствителен към всички дейности, които оказват влияние на водния режим и на качеството на водите във влажните зони. Настоящтото водочерпене от повърхностните и подпочвените води за питейни нужди и напояване е безконтролно и несъобразено с оптималното водно ниво на езерата. Самите езера са замърсени с биогенни елементи (амониеви соли, нитрити, нитрати и фосфати) и органична материя като резултат от интензивното земеделия и животновъдство в района. До края на 80-те години в близост до езерото Шабла е работила кравеферма без оперираща пречиствателна система, която е имала значителен принос към биогенното и ораничното замърсяване на езерото. Сметището на град Шабла е разположено в границите на мястото, във водосборните басейни на езерата Шабла и Езерец, което допринася за допълнително замърсяване на езерото с биогенни елементи и токсични материали. Замърсяванет ос биогенни елементи е основнат апричина за нарастващия процес на еутрофикация и промяна в равновесието на водните екосистеми. Все още съществуват чести нарушения на ловното и природозащитното законодателство от бракониери, както и мащабен незаконен лов с мрежи в езерото Шабла и особено в Езерец. Изкуственото отглеждане на култивиран шаран е ограничаващ фактор за оцеляването на дивата популация на вида. Неконтролираната паша на домашни животни в и около влажните зони води до влошаване и разрушаване на местообитания като влажните ливади и блатата. Други човешки дейности, които влияят отрицателно на качеството на ценните местообитания са незаконния добив на пясък от дюните при Шабленската тузла, както и замърсяването на цялата територия с отпадъци; военните учения и безконтролното двежине на военна техника в района, поради близостта на военен полигон до Шабленската тузла. Много от дейностите в резиденцията (отдих, риболов, косене, залесяване, стрелби) са несъвместими с екологичните изисквания и природозащитния статут на езерния комплекс. През последното десетилетие се наблюдава експанзия на американския ясен /Fraxinus americana/ в крайбрежната растителност на Езерецкото езеро. Практикува се изкуствено залесяване с Eleagnus angustifolia и други екзотични видове. В последните години езерния комплекс е силно застрашен от планове за развитието на нови обекти за отдихи туризъм, както и изграждане на ветроенергийни паркове. Интензивното развитие на туризма, свързано с изграждането на нови хотели ще доведе до влошаване на качествата и дори унищожаване на ценни местообитания, както и значителен антропогенен натиск и безпокойство на птиците, които са много по високо от прага на поносимост на влажната зона. Ветроенергийните паркове ще затрудняват свободното придвижване на птиците и ще доведат до фрагментиране на местообитанията на мигриращите и зимуващите птици. Ветровите генератори ще бъдат бариера за хиляди реещи се мигриращи птици и нощни мигранти по пътя им на юг и на север и ще причинят значителна смъртност и съответно намаляване на техните популации."
Законова защита
Шабленското езеро е обявено за защитена територия през 1979 г. за опазване на ловна и рибна фауна и на застрашени видове водолюбиви птици. Тя покрива около 16% от територията на комплекса. В рамките на Българо-Швейцарската програма за опазване на биологичното разнообразие в периода 1995-1997 г. е разработен план за управление а през 1999-2000 г. – актуализиран. Понастоящем планът за управление е в процедура на официално приемане от Министерството на околната среда и водите. През 1995 г. Шабленското езеро е обявено за Влажна зона с международно значение съгласно Рамсарската Конвенция. През 1989 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място. През 1998 г. е определена за КОРИНЕ място, поради европейското и значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици.



Балчишката тузла

Балчишката тузла се намира на около 4 км от Балчик. Това е езеро лагуна с лечебна кал, чиито запаси са изчислени на 38 хиляди тона. В изградения тук морски и калолечебен курорт Тузлата, са построени калолечебница с отделения за открити и закрити калолечебни процедури, санаториум, курортна поликлиника, почивни станции и вили. Сред уюта на тукашната природа блика и минерален извор, чиито води се използват за лечение чрез пиене.


Алепу

Природна забележителност "Блатото Алепу" заема територия от 166.7ха. на брега на Черно море, на 7 км южно от град Созопол. В района е лиманът Алепу с крайморското блато Алепу и две по-плитки езерца.

Климат - мека зима, горещо лято, топла и продължителна есен, валежи - под сродните за страната.

Плажна ивица с фин пясък и дюни. Плажовете Алепу и Аркутино са диви и красиви местности, но не предлагат достатъчно условия за почивка и туризъм. Недалеч на юг е устието на р. Ропотамо и Маслен нос.



Аркутино

Аркутино е резерват в Бургаска област, община Приморско, България. Известен е с чистата си природа и редките растения, като пясъчна лилия, която още вирее вероятно единствено на изчезващия плаж на Иракли. Местността е защитена и е обявена за резерват от правителството. В близост е до река Ропотамо. Има чиста и многокилометрова плажна ивица. В южната си част е нудистки плаж.

Много ти благодаря Все пак по-добре от нищо Като гледам и ти си падаш по O.c. \/