ТОЧНО ДНЕС едната ми много добра приятелка е на работа от 17ч. до 22ч., другата е в един друг квартал на рожден ден. Третата ми приятелка е на село. Гаджето ми е на футболен мач в София, а като се пребере не желая да го виждам, защото едно на ръка, че ще е пиян, ами и ще продължи да пие. Приятелките ми от класа и въобще от даскало са на екскурзия сега. Старите дружки от махалата са хфанали пътя за някъде, няма жив човек в махалата, няма дори кой да 'напсувам'. Майка ми чак утре ще взиме заплата и нямам никви пари дори за една дъвка, камоли за кафе. Нямам пари в джи ес ем-а и няма как да се обадя на някой познат да се видим .. я на някоя пейка, я в някой парк. Баща ми спи кат пор, щот имаше тежка пиянска вечер и не смея да го будя, че ще остана без ръце, крака и глава. И е тва е живота... да имаш нужда от някой, а той да ти липсва.. да искаш да се видиш с някой, а да няма хем с кой, хем и начин да няма.
Я разкажете вие нещо подобно като тази ситуация и как сте се справили, или ако не, посаветвайте ме нещо, че започвам да се отчайвам малко по малко от всичко.