значи , знам че това ще прозвучи като някакво клише , ама няма към кой да се обърна.
Така аз не съм някакъв пъпчив тинейджър, който е загуил поредното гадже (на 22 съм). та проблема е следния, преди месец се разделих с моята приятелка, тук идва и проблема, не знам какво да правя, имам чустовото че ще полудея, не мога без нея. Историята е следната, една хубава вечер майка ми ми разправя някакви простотий, как тя не била за мен и как ме въртяла на малкоя си пръст и така натаък и как казала нещо на баба ми и тя много се била сдухала. Проблема е че тя ми каза "Ако не се разделиш с нея ти тръгваш срещу семейството си" и в този момент тя все едно детонира ядрена бомба в душата ми.
Аз все още съм в добри отношения с въпросната девойка, виждаме се , целуваме се, прегръщаме се, цялата история със секса си е на 6, но не сме нищо повече от приятели(след три годиша връзка). Сега само като си представя че някой може да я налазва и целува, прегръща направо полудявам. Не се разярявам а просто ми става супер гадно, защото много я обичам и не мога без нея. Имахме планове да се изнесем заедно някъде на квартира и така натаък. Сега всичко е празно в душата ми, (какво остава след ядрена бомба, нищо само болка), не знам какво да правя. Значи тя казва че все още ме обича, и аз я обичам, но не искала да се събира с мен защото така се чусвала по добре, няма ги простотийте на майками. много е разочарована от мен, знам, какво да правя, има ли как да оправя нещата?Мислях че ще я забравя, че няма да има проблем, но уви.
Как мислите дали има пак шанс да се съберем след известно време. Какво да правя да я спечеля пак?(това последното е въпрос насочен към момичетата).
Ако сте изпадали в подобна ситуяция, кажете как сте се оправили?направо ми идва да
направо изперквам вече.