Любов към съученичка

С въпросното момиче сме заедно от осми клас, но до 11 клас не я понасях. Това може би се дължи на факта, че до 6 клас бях с един характер като нейния, после от 7 до 11 със съвсем друг. Но, ето, че в 11-12 клас сега ми е същия характер като до 6 клас и като нейния. Толкова много общи неща с нея намирам. И тя предпочита излизането с приятели пред четенето, даже по темата за есе: "Четенето мъка или удоволствие е?" по БЕЛ мислим еднакво. Тя заяви на учителката: "Ами, добре вие споменахте някакви книги, но това е ако е удоволствие. А, ако е мъка?". Леле, старото ми ново аз мисли по същия начин. Един вид се родих отново след 6 години мъки и терзания. Вече съм себе си, не ми пука от хорското мнение, не забелязвам хората по улиците (освен ако не са красиви мацки), ходя изправен, изпълнен с любов, щастие, детска радост и слънчева усмивка. Момичето, за което ви говоря е почти същата като мен - написа доклад по Свят и личност на тема Наркотиците, но и една дума не е казала по тази тема в приятелски кръг. Също така, за разлика от някои хора от моя клас (и от мен от 7 до 11 клас) тя не обсъжда политически проблеми, говори си за лични неща и така трябва. Та, мислите ли, че като сме със сходни характери мога да се боря за нея?!? Само да поясня, че тя вече си има гадже, но той сега е в чужбина. Да се възползвам ли?

[SilverAngel]

Това че имате сходни характери е мн хубаво. Хубаво е и това че я харесваш. Ми възползвай се! Успех, аз съм с тебе

Само да поясня, за тези, които обичат политиката и другите работи (ако има такива )
Значи от 7 клас започнах да се занимавам твърде много с политика, новини и известните личности. И, познайте какво? Открих, че това не съм аз и че инттересът ми към тези неща влияе зле на душата ми. Сега спрях и хоп... пак съм слънчев. Ето, че някой хора живеят по-добре без клюкарстване за звезди и политика! А относно момичето - ами тя е от моя клас и не знам как ще се отрази романс между нас на отношенията й с приятелките.

А по отношения на обвиненията, че съм бил като малък и сега пак съм станал повърхностен. Е това лошо ли е? Ако така съм щастлив какво им пречи на НЕповърхностните, въпреки че всеки ден се убеждавам че повечето хора са егоисти и повърхностни. Или само едно от двете. Щом в света оцеляват егоистите и крайните оптимисти защо да не бъда един от тях?!? Освен това като не може да пребориш системата, стани част от нея. И пак станах повърхностен и егоист, защото ми писна да живея с болката на другите. Достатъчно си имам свои проблеми, че да гледам по новините човешки трагедии. Нямам нерви и сили да издържа на болката, която показват, просто съм много чувствителен. Но и затова вече не се интересувам от новините. А относно повърхността - ами не е интересен светът ако знаеш твърде задълбочено за него нали? Примерно сега мога да ви изредя поне 10 модела автомобили със всички техни поколения, от кога до кога са произвеждани и т.н. инфо. Е, нужнж ли е да знам всичко за колите както е в примера, че да ги обичам?!? Мисля, че не. Това моето от 7 до 11 клас си беше чисто ненужно задълбаване в подробности. А за момичето - важи същото, като за мен до 6 клас и от сега нататък, само че с малки разлики - тя за разлика от мен харесва клюките за известните, но някак си успява да ги забрави и да не вникне в тях. Така и трябва.

[koalka]

Какво означава да се възполваш?Покажи й, че се интересуваш от нея, флиртувайте пък нека тя реши с кой иска да бъде.