Проблема е ,че винаги дава някакви надежди...той дори не знаеше.Мислеше,че "временното увлечение" от лятото е преминало...и бях му много добра приятелка както и той на мен.Споделяхме си ,но вече ми избиват нервите като ми споделяше постоянно за Д....как го целувала,как го прегръщата и т.н. Писна ми просто и не издуржах.Отговорът ....един от многото...беше " Не бих казал че обичам Д. и второ за другото не знаех." Прави се все на ударен...но така е.ОТ празните му надежди в мен остава и капчицата......