Моята история е малко слощжна.В случея аз съм виновната.На 16 съм.Майка ми и баща ми винаги са ми имали доверие и не са ме лишавали от нищо.Задоволена съм много добре финансоле.Единствения ми проблем беше излизането.Имам вечерен час 10:30..дефакто се прибирам тогава когато моите приятели излизат и заради това реших да напражя наи голямата глупост - да изляза вечерта от нас без разрешението на родители те ми.Излязох 1 пьт - всичко мина добре..не ме разбраха,но тожа се пожтори и 2-ри и 3ти,4ти пьт и ниъф никой не разбра.Беше ми супер,хем бях с приятелите си,хем нащте не ми правиха проблеми за вечерния час.Компанията ми е голяма - много момчета,много момичета...всичко беше ОК докато не ме видяха и не казаха на нашите.Те бяха много разачаровани(аз никога не съм ги лъгала и винаги съм и казвала всичко и съм споделяла с тях проблемите си и те просто не са го очаквали)Сега съм наказана,но най-тежко ми е това,че ги разачаровах и огорчих.Михаха няколко дни и всичко си е почти като преди,с разликата че сега вечерта си стоя в къщи.Родителите му се правят,че нищто не е станало,но аз знам,че са все още йм е болно и ми нямат никакво доверие(а преди това ми имаха птлно)Моля жи кажете ми какжо да и кажа и как да и се извиня,защтото дори нямам сили да ги погледна в очите - срам ме е от себе си.Страшно сажелявам за грешката си и мовече няма да посмея да напавя нещо което да ги нарани така.А й сега сме ваканция не ми се седи вкъщр когато всичките ми приятели са на вън и се забавляват.Искам да и обесня,че съм осъзнала какво съм направила и че няма да се повтори,и също така да ги помоля да ми отменят гадното наказание.Моля ви да ми помогнете .. какво да кажа,как да го кажа .. найстина страшно сажаляжам