С въпросното момиче сме заедно от осми клас, но до 11 клас не я понасях. Това може би се дължи на факта, че до 6 клас бях с един характер като нейния, после от 7 до 11 със съвсем друг. Но, ето, че в 11-12 клас сега ми е същия характер като до 6 клас и като нейния. Толкова много общи неща с нея намирам. И тя предпочита излизането с приятели пред четенето, даже по темата за есе: "Четенето мъка или удоволствие е?" по БЕЛ мислим еднакво. Тя заяви на учителката: "Ами, добре вие споменахте някакви книги, но това е ако е удоволствие. А, ако е мъка?". Леле, старото ми ново аз мисли по същия начин. Един вид се родих отново след 6 години мъки и терзания. Вече съм себе си, не ми пука от хорското мнение, не забелязвам хората по улиците (освен ако не са красиви мацки), ходя изправен, изпълнен с любов, щастие, детска радост и слънчева усмивка. Момичето, за което ви говоря е почти същата като мен - написа доклад по Свят и личност на тема Наркотиците, но и една дума не е казала по тази тема в приятелски кръг. Също така, за разлика от някои хора от моя клас (и от мен от 7 до 11 клас) тя не обсъжда политически проблеми, говори си за лични неща и така трябва. Та, мислите ли, че като сме със сходни характери мога да се боря за нея?!? Само да поясня, че тя вече си има гадже, но той сега е в чужбина. Да се възползвам ли?