Чувствам се зла!

[CrazyWitch]

Чудих се къде да си пусна темата..
Както виждате реших да е тука.
Та.....
Снощи бащата на една от най-добрите ми приятелки почина при катастрофа.
Две мой приятелки се съсипаха от рев. Аз и едното момиче разбрахме днеска в училище.
Пуснайх 2 сълзички. Като камък съм. Седях гледах в една точка и не можах да повярвам. След около три часа деня си продължи за мен по старуму, но не и за приятелките ми.
Едното момиче просто е видяла ужаса в дома на опечалените.. за това и е така депресирана, а мен и другата ми приятелка все още не сме допуснати до дома. Ако вляза и аз там сигурно, ще се депресирам, но в момента нямам чувство ... на отчаяние.
Толкова ли съм безчувствена взех да се питам.
Повече егоист ли съм от колкото лош човек.
Не знам... По-странен начин възприемам нещата.
Бих искала да помогна с каквото мога, но не съм толкова съпричастна толкото другите.
Явно трябва да се случи на мен за да потъна в мъка.
Объркана съм.. и то не малко.

Интересувам се вие как бихте се чувствали в тая ситуация и щяхте ли да сте вкаменени като мен.

П.С. На дискотека обача нямам желание да изляза до като не мога и да си представя как изглежда и се чувства приятелката ми (Успокоявам ли се .. Не знам!)

Автор : Злата Вещица

[bulgarche]

И аз съм така. Гадно ми е някво, ама...туй е живота. Едн идват, други си отиват..и така. Един ден...всички на там сме се запътили. Кой по-рано кой по-късно...радвай се (или съжалявай) че си жива и туй е

[koalka]

Случвало ми се е да изпадна в подобна ситуация, но и аз не съм плакала.Може би, защото си по-силна от тях, когато някой човек умре.Не трябва да се чувстваш длъжна да плачеш, не трябва да се държиш изкуствено.Като не ти се плаче, не плачи.Не се чувствай зла.Ако не плачеш, това не означава, че си по-малко съпричастна като другите.

[експлойтед...]

спокойно...
това дали ревеш или не, не е признак за злоба или несъпричастност...
всеки човек преживява нещата по различен начин..

на мен също ми се е случвало, но не съм свикнал да показвам тези си чувства наяве и така...
бтв трябва да се гледа по-философски на тези неща, защото смъртта е нещо неизменно..

[HopeLesss]

Това е просто защото не се е случило на теб... на твой роднина или човек, който е значел много

[Mooo6nooo]

Сега като ти прочетох историята и ми стана гадно. Аз на близки приятели починали съм нямал, но преди време беше починал един мой далечен и възрастен роднина и изобщо не ме заинтригува и след 1 минута след като го разбрах си пуснах телевизора, на един бивш съученик (не ми беше приятел) беше починала майка му и не ме разчувства изобщо. Но си спомням, че преди 5 години като баща ми се беше влязъл в болница се разплаках и ми беше доста гадно, дори и след като се оправи (сега не ми е гадно, защото от повече от година и половина съм болен от същото). Може и да каже, че съм егоист. Не знам какъв съм.

Може би не си чувствителна, но самият факт, че си написала тази тема показва, че съчувстваш. Противоречиш си... ако беше егоистка нямаше да направиш тази тема и да се увстваш виновна. А няма за какво да се чувстваш виновна (от това което чета).

Едит: Райдъре, а ако твой близък или роднина беше починал дали щеше да говориш така?

[_donna_]

аз също рядко плача при такива случаи.
всеки се ражда и умира,това е естествения ход на нещата.
е да,едно е да умреш на 80 от сърце,а съвсем друго на 40 при
катастрофа.но така или иначе и при двата случая губиш близък
и всичките тия теории за това,че човешкия живот все някога свършва
хич не ти помагат.

колкото до съпричастността ..
никога не можеш да знаеш дали някой наистина е потиснат.
това за приятелките ти,нищо чудно просто да се правят на много
съчувстващи..макар че едва ли.просто казвам,че винаги има такъв
вариант.

всеки възприема и осмисля нещата с различна бързина и реагира
абсолютно различно.губила съм близки и не съм плакала изобщо
по два,три месеца докато в един момент нещо не провокира плача ми
или докато не осъзная,че тези хора НАИСТИНА ги няма ..
не е нужно да изпадаш в истерия,за да ти е мъчно и криво.
аз дори съм на мнение,че когато човек не може да изрази външно
чувствата си,те обикновено са много по-дълбоки отколкото на другите.
знам ли,така си мисля.

а на тия "най-добри приятелки" да им кажеш малко да се стегнат
и вместо да реват за чужд баща и допълнително да натоварват
обстановката,да вземат да се държат внимателно и ведро,за да може
по-лесно да й мине мъката на момичето.не че такова нещо минава
лесно,но не мога да си представя някой да седне да циври за мой
близък.аз ако съм направо отивам и му шибвам един.

когато някои от по-близките за мен приятели разбраха какво ми се е
случило започнаха много да съжаляват..а аз само ги псувах.
да го е*ба,всъщност никого не го интересува.

"ужасно..много съжалявам.." придружено с тъжни физиономии
и прочувствени силни прегръдки..ха-ха,така хората успокояват
съвестта си и нищо повече .. от какво има нужда един опечален
/така да се каже/ - време.

[BastardOfChrist]

Дефинирай какво е за теб "зло" , че се чувстваш "зла" (море флейм).
"Смърта е просто едно ново начало , без смърт няма прогрес".

[quench]

глупости! това не е да си зла! просто не си лигава ревлива кучка!

[CrazyWitch]

глупости! това не е да си зла! просто не си лигава ревлива кучка!

Според мен не е лиготия (доста грубо се изказа), а просто различните хора възприемат нещата по-различен начин, при някой лабилен.
Аз гледам по философски на нещата.

[CrazyWitch]

Дефинирай какво е за теб "зло" , че се чувстваш "зла" (море флейм).
"Смърта е просто едно ново начало , без смърт няма прогрес".

Зависи кога... и какво оставяш зад гърба си!

[machoka]

Когато преди 3 месеца бях до баща си, който агонизираше от сърдечен удар, на когото след тези кратки 5 минути, а всъщност продължили цяла вечност, затворих очите с длани за последно, когато след това преобличах безжизненото му, но все още топло тяло, от чиято уста изтичаха последните слюнки - тогава и аз бях с каменно лице. Тогава нямаше време и сила да текне и една сълза, мозъка нямаше кога да асимилира какво се беше случило току-що, тогава той беше блокирал.
2 дена след това чак бях способен да изплача всички поети течности в последните месеци, но късно вечер и сам за себе си.

Това не те прави зъл, това те прави силен... и покрусен.

[teenkopele]

И аз съм така. Гадно ми е някво, ама...туй е живота. Едн идват, други си отиват..и така. Един ден...всички на там сме се запътили. Кой по-рано кой по-късно...радвай се (или съжалявай) че си жива и туй е

Нямам какво повече да добавя.

Лека му пръст и царство му небесно на човека!