Не знам, нещата при нас в последно време не вървяха.. изобщо.. честно казано мисля, че скъсахме не толкова поради желание да не сме заедно, колкото поради факта, че просто нещата бяха напрегнати.. в смисъл не се виждахме почти, за чуване по тела същото мога д кажа..
но мисля, че и двамата имахме и имаме все още поне НЯКАКВи чувства 1 към др.. не знам
а честно казано не знам аз какво изпитвам, дали сега се дера ор рев защото не мога да свикна без него или защото наистина го обичам..?? не знам.. но мисля, че ако беще от това, че не супер мн съм свикнала с него.. може би нямаше да ми е толкова мъчно.. ако нямах чувства.. а то ми е супер гадно.. затова мисля, че го обичам.. но за всеки случай мисля да изчакам 1-2 седмици и ако продължавам така да рева като разпрана.. ще го помоля пак да се съберем.. и ако тогава вече ми откаже той - доброволно ще се отдръпна, ако обаче не ме отреже - ще бъда АДСКИ ЩАСТЛИВА! поне докато свичко не започне пак да се повтаря..
днес го видях.. седях сама преди да започне семинара, за който бях споменала.. пиех си чай и го гледах как ходи напред-назад без да ме види.. или поне се правеше, че не ме вижда.. после дойде при мен и на мен ми се насълзиха очите пред него
май не трябваше така да става, ама не можах да се стърпя просто.. като го гледах толкова близо до мен ми се искаше да скоча и да започна да го целувам
Едвам издържах там да не зарева.. на няколко пъти се насълзявах, особено като видях жалния му поглед (макар и през усмивка).. не знам дали е заради раздялата, но мисля, че все пак не му е безразлично, въпреки, че си е махнал снимките от сайта..
като си тръгвах ми каза, че ще се чуем.. искам да го видя.. но знам, че ще се разрева пред него и заради това само не искам.. иначе изгарям да го целуна.. поне още веднъж.. все на мен се случва.. по дяволите