Благодаря за отговорите.
Не се опитвам да слагам всички под общ знаменател. Просто констатирам, че тези които аз познавам на тази възраст са от групата, която споменах.
BAYO за да ти отговоря на въпроса за кафетата - много рядко излизам на кафе с някой на 18-19 заради споменатата причина. С интересни събеседници мога да си откарам часове, но те рядко са на моята възраст...
Не искам да съм в тяхната компания. Имам среда както казах, на работата, която далеч повече ме удовлетворява. Работата е там, че половин ден искам не искам съм в един клас с тях. Преди да замина за чужбина преди 3 години познавах и се разбирах отлично с по-големите, но сега като се върнах преди няколко месеца те отдавна са завършили, а така наречените зайци няма нерви да стоя с тях. С момчетата от паралелката и класа често намираме общ език, но с момичетата - пълна скръб.
Анонимко, we are in the same boat както се казва За последно бях 2 години в Испания. Там ме приеха в един елитен колеж, където изкарах 10 и 11 клас. Там имам чувството, че хората имаха някаква цел, съучениците и съученичките ми живееха за нещо повече от това да излязат след даскало на кафе или за да идат да запалят поредния фас в кенефа.
Тук училището ми също се води елитно, но просто ми е тъжно за това, което се случва... За първи път ми се случва да нямам какво да си кажа с някоя.