В много подобна ситуация съм. Само дето аз и моя човек сме извън България, обаче след три месеца аз се прибирам и нямам представа дали изобщо някога пак ще го видя... Ужасно гадно... и още по- гадно, че знам, че колкото и оптимистично да гледам на нещата (а аз оптимистка не съм) никой никого не може да чака години. Както каза някой по- горе "остави го да си отиде". На мен лично ми омръзна да се самоизмъчвам с мисли за това дали е възможно нещата да се получат, дали имам толкова доверие и търпение, и толкова обич. Аз обаче съм една такава фенка на теорията за съдбата... ако е писано, ще стане... аз ще го оставя да си отиде и няма да очаквам нищо от него... може някъде по пътя да се изгубим... може да се намерим... кой знае.