Абе, момиче, осъзнай се! Знам, че проблемите ти изглеждат невероятно сериозни, огромни и непреодолими, НО на тая възраст всичко винаги изглежда ужасно голямо. И аз съм се чувствала сякаш никой не ме обича, сякаш нямам приятели, сякаш няма смисъл да живея и няма полза от мен. И не съм само аз. Всеки тийнейджър в един момент се е чувствал по този начин. И знаеш ли защо? Защото просто сме длъжни да минем по тоя път, да го ПРЕОДОЛЕЕМ и да се поучим от грешките. Не бягай от проблема, така е най-лесно - казваш "Не мога повече, не издържам" и се отказваш да се бориш, защото така е най-лесно. Точно защото е най-лесно, не трябва да го правиш и трябва да докажеш, че все пак има полза от теб. Ако се самоубиеш просто ще докажеш, че си била прекалено страхлива, за да се изправиш пред хората.