Първо 13 не са най-хубавите години. Стани на 20 и пак ще говорим. тогава е истинската радост от живота, защото имаш правото и задължението да правиш доста неща, които на 13 не можеш,но имаш и доста повече отговорности. Аз на 13 нямах приятели, всичмки ми се подиграваха и ми казваха зубър и маркуч. Бях смотано и сдухано дете, беше ми скучно и еднообразно. добре,че имах компютър,че да правя нещо и кабелна да гледам ТВ. Изобщо до към 17-18 бях доста нещастна. А днес на 22 почти съм страшно щастлива. Обичам, обичана съм, уважаване и ценена заради ума и упоритостта си. И изобщо след 18 започнах истински да се радвам на живота. Животът не свършва на 13, а доста след това. дай му шанс да ти покаже и хубавата си страна!